В Етрополе не казват пасхално яйце, защото тук думата „пасха” нейния религиозен смисъл е непозната.
В топонимиката на Етрополско се среща думата „паскал” със значение на „пасбище, поляна”.
В Етрополе приготовляват три вида великденски яйца: червени яйца, цицарки и плескани яйца.
През Великия пост яйцата грижливо се събират от полозите и се съхраняват в кошник или шиник на студено в клета или зимника за предстоящия Великден.
На Средопосница (средната сряда на Великия пост) домакинята в присъствието на цялото домочадие тържествено изброява събраните до тогава яйца. Домочадието изчислява вероятния брой на яйцата, който ще имат за Великден и вероятния брой яйца, който ще получи като равен дял от общия брой всеки член от домакинството на празника. Целия следобеден ден на Средопостница из улиците децата се разправят за изброените яйца и за дяловете, които ще имат на Великден. Сиромашките деца посрещат изявленията на богаташките с примирение и ги облажават.
„ Бруите ли си яйцата? Ний бруиме нашите:
Збрале сме двеста. Шта зберем оште толко и шта
ни са паднат пу педесе.”
На Велики вторник децата от всяко домакинство отиват на полето, където берат в кошници и торби кукурек; някои пък отиват в гората да берат листа от осен. По възрастните деца от домакинствата на табаците (кожари) отиват да берат риган и киселичова шума (листа от киселица). Същия ден във всяко домакинство приготовляват жалтилка (жълта растителна боя от кукуряка или осеновите листа като ги сваряват). В табааните ( кожарските работилници) пък приготовляват от ригана и от листата на киселица червена боя по следния начин: в ямбущата (голямо дървено корито, в което газат кожите за щавене) насипват ригана и киселичовите листа, заливат ги с врела ( вряща) вода и остават отварата да престои 12 часа. После с металическа кратуна гребат от отварата и от високо и бавно изливат загребаната отвара пак в ямбощата – това гребане и изливане продължава точно хиляда пъти, за да се разбие боята.
Сутринта на Велика среда във всяко домакинство след като привършат ежедневните домакински работи, поставят всичките събрани яйца (без една малка част предназначена за плескани яйца) в котел и ги заливат със студената жълта растителна боя (жалтилката). Като престоят известно време в растителната боя, яйцата стават жълти яйца (обр.). Няколко съседски или роднински домакинства си служат с една и съща жълтилка. Вечерта на същия ден жълтите яйца се разпределят на два не еднакви дяла. По-големият дял е предназначен за червени яйца, а по-малкия- за цицарки. Предназначените жълти яйца за цицарки ги навръзват още същата вечер с тесни ленти влажно меко лико от липа (сега вместо с лико си служат с рафия) така: овързва се яйцето с ликото от полюс до полюс, за да се получат гъсто или рядко един до други тесни или широки меридиани; последният край на ликото се завързва много изкусно на тесния полюс.
Рано сутринта на Велики четвъртак всички жълти яйца и тия навързани с лико се потопяват в гореща червена растителна боя, купена от табаците – една кратуна боя за едно бяло сурово яйце. Котела с червената боя и яйцата в нея се окачва на веригата на огнището , за да ври над слаб огън според желанието на домакинята (едни обичат преварени яйца, други – рохки яйца). Като се сварят яйцата изваждат се от котела и се нареждат в решета, за да обсъхнат. После червените яйца се изчистват внимателно с кърпа, а навързаните с лико яйца се развързват и почистват. Първите яйца са червени яйца (обр. 2), а вторите са цицарки (обр.3). На червените яйца и цицарките червената боя е положена върху жълтата по горещ начин. Меридианите от лико на цицарките са запазили под себе си от жълтата боя, та след изваждането им от котела и развързването им от ликото всяка цицарка представлява едно красиво яйце от тъмночервени широки меридиани и ясно жълти тесни меридиани. Яйцата след сваряването им в червената растителна боя стават много вкусни и могат да траят дълго време от развала, защото шуплите на черупката са изпълнени със засъхнала растителна боя. Докле спат още децата в собата ( спалнята) под общата черга ( в Етрополе спалните покривки са вълнени черги), домакинята изважда от котела горещо червено яйце и с него, още топло поглажда лицата на всички деца за здраве. Ако в къщата има болник( болен човек) пазят най-грижливо от него да не види червено яйце до изминаването не първия ден от Възкресение христово , за да не умре. Ако болникът е безнадеждно болен , сутринта на първия Великден, след черковния отпуск дава му червено яйце, което той поема, прекръства се, целува го и се поглажда с него по лицето – и още същия ден той дъхва – така гласи народното поверие в Етрополе, което фанатически сочи на конкретни случаи. Тия два вида великденски яйца – червени и цицарки се приготовляват във всяко домакинство от стопаницата (домакинката), подпомагана от домочадието. На бабичката домакинството, докле още види и ръцете и могат тоест не треперят, е длъжност в сряда вечерта на Страстната седмица да навързва изкусно лико около яйцата за цицарки. Когато бабата навръзва яйцата, снахите и внимателно следят движенията и похватите на свекърва си, за да изучат изкуството за приготовление на цицарки.
Третия вид великденски яйца – плесканите яйца не могат да се приготовляват във всяко домакинство, защото работата по приготовлението на тези яйца не е вече само една техника, както при приготовлението на цицарките , а е цяло художество, което си служи с четка и багрила и предполага надарена и школувана ръка. Този вид великденски яйца се приготовляват от няколко само бабички в града , които са школувани някога по това изкуство при своите майки или при други баби художнички. Предназначените за плескани яйца се изпращат от домакинята сурови на художницата.
Багрилата на художницата са восък разтопен в отделни малки панички или кафени чашка поставени в горещата пепел на огнището; във всяка паничка е поставена отделна боя на прах, за да обагри разтопения восък (освен боя друго не поставят ли във восъка като белтък, за да прилепва багрилото на яйцето?). Боите, с които си служат при това изкуство са : жълта, червена, зелена и кафена. С кафената боя полагат само контурите. Разтопения восък за жълто багрило се обагря с жълтъка на яйцето.
Четката на художницата е дървена и се нарича писалка.
На плесканите яйца плескат( рисуват) върху едното полушарие пасхални петли, а върху другото клончета и цветя във ваза или стилизирана розетки. Орнаментиката е птича и растителна. Контурите се рисуват само с кафен восък.
А. ПАСХАЛНИ ПЕТЛИ
Петелът е служил и при езическите обреди ( виж речника на Геров, Енциклопедията). Той е свързан и с християнството. У нас през епохата на Възраждането е служил за емблема на народната просвета ( издълбан върху училищните печати). При народните ни сватбени обичаи той играе известна роля. Върху стари пръстени – все около епохата на Възраждането над инициалите се среща хвърчаща птица или петел ( да се провери за петела).
Великденския петел е разкошно накитен: гребенът му е корона, шлем или калпак; шията и краищата на крилете му са препасани с ленти; в крилото му до гърба е забодено палмово клонче или върбов цвят, върбов лист, слънчогледов цвят, кръст; в крилото му до корема с направление на опашката е забоден върбов цвят или: върбов лист, палмово клонче, градинско цвете; на крилото му е прилепена златна монета или благороден камък с форма на сегмент, назъбен в основата си трапец или топка; в клюницата си държи палмово клонче или: върбов цвят, градинско цвете; опашката му е стилизирана в палмово клонче.
Петелът е сам, стоящ вляво или дясно, или кацнал върху купел или красива лейка; или пък петлите са два стоящи един срещу друг.
а. Стоящ сам петел в лево. №4. Характерното у този петел е, че пред клюницата и в основата на забоденото палмово клонче на гърба и върбов цвет на корема има по две свещени гвоздейчета.- № 5 У този петел гребенът е представен в шлем. № 6 Характерното у този петел е, че на гърба му е забоден върбов цвет, а на корема – върбов лист. № 7 Характерното в него е : тризъбеста корона, на гърба му е забоден слънчоглед, а на корема градински цветя. № 8 –многозъбеста корона, на гърба кръст, на крилото прилепен скъп камък с форма назъбен в основата трапец.
б. Стоящ сам в десно петел. № 9-12 много отрупани по липса на консерватизъм у художниците.
в. Стоящи два петли. № 13 стоят един срещу друг, държат в клюниците си общо палмово клонче.
г. Кацнал петел. № 14 петелът е кацнал върху триножен купел, в който е натопено градинско цвете. № 15 петелът е кацнал върху лейка /ибриче/ .
Б. ПАСХАЛНИ КЛОНЧЕТА
№ 16 - кръстовидна розета от две по две срещуположни триперести и двуперести палмови клончета. № 17- розета от двуперести палмови клончета, приплетена с розета от върбови цветове; всички в основата си излизат от кръг, или по-скоро, от туловището на лейката при кацналия петел. № 18 розета от две по две срещуположни триперести и двуперести палмови клончета, в чиято основа няма кръг или туловище. № 19 една розета от четири триперести цилиндрични листа, преплетени с върбови цветове; в основата й кръст. № 20 една красива стилизация от листа, потопени в лейка, в чието устие е кръстовидната основа на стилизацията. От № 21 до 27 е характерен под лейката триножник, която наблюдаваме при № 14 под купела.
Легенда: Преди съществуването е било висшето яйце. Великият разполовил яйцето на две половини – и образувал небето и земята. Коронованият стоящ петел възвестява възкресението на слънцето; кацналият върху триножния купел възвестява изобилие след възкресението на слънцето.
По-късно петелът почнал да възвестява възкресението на Христа.
Великденското яйце в Етрополе. Друго културно наследие от древността в Етрополе, което представлява голем интерес е великденското яйце. Не казвам пасхалното яйце, защото думата „пасха” в Етрополе не е позната, а в топонимиката на тоя градец думата „паскаль” има значение на пасище, поляна.
Следете за нови коментари с RSS