Etropole.info

Новини за Етрополе

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size
Начало Новини Интересно Освободителната война и Етрополският Балкан

Освободителната война и Етрополският Балкан

След третата атака  на Плевен  руското главно командване сформира от по - голямата част на гвардията и други войскови части около 25 000 души, така наречения Западен отряд на ген. Гурко, комуто заповяда да прекъсне връзката на Осман паша със София. 

За да изпълни тази задача отрядът трябваше да действа в етрополския Балкан срещу формироващата се там нова турска групировка на Мехмед Али паша, разтегната на фронт 60 км от с. Новачене до гр. Златица.

 

На 6 /18/ ноември 1877 г. Западният отряд беше съсредоточен между селата Ябланица и Български извор / Голям извор/, а на 10/22/ ноември настъпи да завладее турската укрепена позиция при с. Правец и гр. Етрополе, за да си ускори навлизането в планинските проходи на Балкана. С големи усилия на 12/24/ ноември тия пунктове бяха завладени. Особено важно беше завладяването на Етрополе от войските на ген. Дандевил, защото от него водеха пътища за Орхание , Арабаконак и Златица. Положението на турските войски при Орхание и Врачеш почна да става опасно, понеже отстъплението им през Арабаконак беше заплашено. Затова Мехмед Али паша заповяда на същите да напуснат Орханийското корито и да отстъпят на Арабаконак. Но от Цариград не се съгласиха на окопаването на турските войски в Етрополския Балкан и заповядаха на Мехмед Али паша непременно да настъпи за Плевен, за да помогне на Осман паша. Вследствие на което Мехмед Али паша се принуди да засили войските сеи при село Врачеш. Обаче ген. Гурко още на 16 и 17 / 28, 29 / ноември настъпи от Етрополе към Златица и връх Шиндарника и застави Шакир паша да отстъпи от Врачеш и бързо да заеме силно укрепената турска позиция Ялдъз табия - Шиндарник – Арабаконак.

На 17 / 29/ ноември русите завладяха Орхание и Врачеш. Руските войски тоя ден се приближиха от Етрополе и Врачеш към турската позиция и се приготвиха да я атакуват, защото тя единствено им преграждаше шосето и достъпа му към Софийско поле. Но понеже се очакваше всеки ден да се предаде Осман паша, заповядано бе на ген. Гурко да не атакува турската позиция, а само да се задържа срещу нея и да я обстрелва. Това даде възможност на Шакир паша  да атакува русите на 21ноември /3 декември/; обаче, русите отбиха атаката и осуетиха опита на турците да си възвърнат изгубения терен. На другия ден командващия турски фронт Мехмед Али паша биде отстранен от длъжност.

 

На 28 ноември/ 10 декември/ Плевен падна. Турците решиха да засилят войските си  на Етрополския Балкан и заповеда на Сюлейман паша да поеме командването на войските в района Златица - София.

 

В Балкана настъпи сурова зима с виелици, снежни бури и урагани. Руските войски без топли дрехи в замръзналата почва с вкочанясали ръце прокарваха пътища и по тях пренасяха на ръце артилерията си и снарядите за оръдията. Мнозина капацитети по военното дело се произнасяха, че е невъзможно преминаването на Балкана зиме. Обаче, след пълна преценка на обстоятелствата , императорът и главнокомандващият решиха, руските войски да преминат неочаквано Балкана, да разбият турците и да продължат настъплението си към Цариград. На 4 /16/ декември в щаба на отряда се получи заповедта за действия южно от Балкана. Като пръв етап от тия действия се явяваше унищожаването на турската армия в Етрополския Балкан  на позицията Ялдъз табия – Шиндарника – Арабаконак. От опит ген. Гурко знаеше, че фронталните атаки срещу планински позиции не са резултатни, затова той реши, като демонстрира пред фронта, да унищожи турската армия чрез обход. С пристигането на 9-ти корпус и Трета дивизия силите на Западния отряд се удвоиха. Срещу   турската позиция Ялдъз табия – Шиндарника – Арабаконак ген. Гурко остави под командата на барон Киднер 34 батареи, 14 ескадрона и  92 оръдия – около 25 000 души, като останалите си сили подели в  три колони, насочени да обходят фланговете на турците.

Етрополската колона на ген. Дандевил. На тая колона бе възложено:

 

1. На 14 /26/ декември да заеме връх Баба и на другия ден да действа срещу десния фланг на турците, с цел като го привлече в бой, да облекчи действията на главната колона на ген. Каталей, която съгласно плана на 14 /26/ трябваше да стигне в с. Чурек и на другия ден да заеме височините северно от с. Горна Малина;

2. Да прекъсне телеграфната връзка към Златица и с. Петрич;

3. Ако забележи, че противникът отстъпва енергично да го преследва и разстрои.

 

Генерал Дандевил направи обстоен преглед на частите си преди потеглянето им. Понеже не му даваха пионери той събра от местното население в Етрополе около 700 души, за да разчистват пътя и 40 шейни за теглене на оръдията.

 

На 14 / 26/ декември потегли предната охрана при нескриваното съмнение на етрополци, че по такова време връх Баба не може да се премине. Вечерта на 14 / 26/ декември охраната достигна връх Баба, а разездите и се спуснаха в полето. На следния ден пристигнаха на билото и главните сили. Още на 15/ 27/ декември турците забелязаха движението на части около връх Баба, настъпи у тех суматоха и започнаха да се приготовляват за бой. Обаче русите не започнаха боя, защото с нова заповед демонстрациите от билото се отлагаха за 18 / 30/ декември. До започване на боя ген. Дандевил нареди да останат на билото за предна охрана само три дружини, 4 оръдия и един ескадрон, а другите части да се оттеглят на бивак в подножието на връх Баба в местността Камишов камък.

 

През нощта на 17 /29/ срещу 18 / 30 / декември се разрази страшна снежна буря, която окончателно унищожи направеното с толкова жертви. Към 8 часа бурята достигна такава сила , че вековната букова гора се кършеше като тръстика.

 

Предната охрана на колоната беше на самото било без закритие без огън, при – 15 градуса. При ужасната снежна буря войските се вкочанясваха. Половината от войниците изгубиха съзнание, много от тях се превърнаха в безжизнени трупове, но все пак охраната остана на седловината. Обаче, въпреки всички старания, връзката между бивака и седловината / 1500 м/ не бе възстановена през нощта. Изпратените през нощта конници до полковник Зобатов на седловината със заповед да се прибере предната охрана на бивака не можаха да достигнат до седловината и безследно изчезнаха в снежната вихрушка. През тая страшна нощ предната охрана изгуби 13 офицери и 813 войника – всички замръзнали! Оставените на билото оръдия бяха затрупани със снежна преспа, а прислугата им измрела!

 

Западният отряд на Гурко

На 3 ноември потеглили от с. Долни Дъбник към Етрополския Балкан. Първата нощ останал край с. Телиш. На 4 ноември пристигнал в с. Радомирци, а на 6- ти ноември една част заела с. Ябланица а, а друга с. Осиковица. На 10 – ти ноември настъпил да завладее позициите при Правец и Етрополе. На 11 ноември заели Правец. На 12- ти потеглили по Орханийското шосе и достигнали до с. Лъжене. Русите щом превзеха Етрополе Шефкет паша с голяма бързина очисти селата Новачене, Скравена  и Орхание, като се установи в силно укрепеното село Врачеш.

 

Отрядът на ген. Елис, който се вдигнал от Правец още същия ден когато турците напуснали, завзел всичките пунктове около Орхание и на 18 ноември сутринта се отправил да преследва главните турски сили, които отстъпили от Врачеш.

 

Елис и Дандевил се събрали при Арабаконак, където на 18 и 19 отрядът на ген. Дандевил се занимавал с изтеглянето на оръдията и ковчези на върха, в което на 20 ноември взел участие и ген. Елис. В боя от 16 до 21 ноември русите изгубили около 350 души, а турците избити повече от 1300 души.

 

Превземането на Етрополе

1. На 31 октомври едно отделение от Севлиево – ловешкия отряд било отправено да прегледа силата и разположението на турците около Етрополе. То нямало за задача да превзима града, обаче като се доближил до него, турците почнали да стрелят и въвели русите в бой. Понеже русите били малобройни, а турските войски се състояли от 4 табора с 3 оръдия и започнало да се мръква. Началникът на отделението заповядал да отстъпят. Това насърчило турците и 200 души от тях се впуснали да преследват русите. Като влезнали турците с тясната клисура на малкото поселище Лъга, русите ги нападнали и ги избили до един. Русите дали жертва: 9 убити и 27 ранени долни чинове и 3 офицери. След тоя си неуспех турците задръстили тясната клисура с пънове и укрепили силно височините над нея, за д ане могат да напукат през нея руските войски.

 

2. На 10 ноември за Етрополе били отправени две колони: едната под началството на принц Олденбургски, а другата на полк. Ридзевски, под общото командване на ген. Дандевил с наставленията от ген. Гурко. Колоната на принц Олденбургски пристигнала същия ден до силно укрепената турска позиция на север от Етрополе, а колоната нва полк. Ридзевски минала по недостъпни и заселените места над с. Лопян и се разположила около манастира Варовитец. Тая колона била веднага нападната от турците, изгубила 26 войника и се установила по отсрещната северна височина Здравеца, между манастира и с. Лопян. Общата резерва останала на хановете Брусенски.

 

На 11 ноември турците очистили някои укрепления. Нощта преминала в постоянна престрелка.

 

На 12 ноември сутринта пристигнала една рота от Преображенски полк, която без да гледа на разните препятствия в клисурата, хвърлила се върху главната северна позиция на турците. В два часа след обяд турците били обходени и от другите страни, понеже русите повели общо настъпление против тях. Турците запалили своя лагер и избягали – едни към Златица, а други към Стъргел и Арабаконак. Същият ден в 6 часа сутринта част от Преображенския полк влезнала в Етрополе, а сутринта на 13 ноември полкът с развети знамена тържествено влезнал в града и в църквата се отслужил молебен. В същото време пристигнал и ген. Гурко, който поздравил войската с победа. Камбаната звъни, хората весело тичат, всеки носи на войниците хляб, вино, тютюн и разни други подаръци.

 

Надвечер почнала престрелка в гората и когато се стъмнило утихнала. След малко в тъмната нощ русите дали знак за тревога, спуснали се след турците, които ударили на бег като оставили 3 оръдия, пушки, саби, торби с галети, патрони, ковчези с гранати, счупени коли с запрени волове и пр., които русите прибрали.

 

Загубите на русите на 10,11,12 ноември възлизали на 48 убити и ранени войника с подпоручик Неовиос, но какъв тежък физически труд изпитали войниците в продължение на три дни и три нощи! Ген. Гурко уподобява превзетите позиции на Орлово гнездо.

В града имало ранен лекар немец, който стрелял срещу руските войници и едного убил на място.

 

3. За да се принуди Шефкет паша да напусне Врачеш, ген. Гурко заповядал на ген. Дандевил да се отправи за Грохотта понеже със завземането на тая височина Врачешката позиция се излага на голяма опасност. След невероятни трудове ген. Дандевил се доближил до Грохоттта и в същото време с ожесточен бой завладял позицията. Шефкет паша напуснал не само Врачеш, но и Новачене, Литаково и всички пунктове около Орхание, тръгнал по шосето и на 17 ноември пристигнал на Арабаконак, където заловил нова позиция. Ген. Дандевил завладял с бой и друга височина в съседство с Грохотта и по-близо до шосето Орхание - Арабаконак.

 

На 18-19 ноември отрядът на ген. Дандевил изтеглил оръдия и ковчези на върха.

 

По пладне на 18/30/ декември започнаха да идват към бивака измръзналите на билото войници, подкрепяни от изпратените от сутринта казаци. Българските работни команди се заловиха, с жертви от своя страна, да спасяват братята освободители. Като виде, че бурята не престава и че е невъзможно повече да остава на Балкана, ген. Дандевил върна войските си на 18 / 30 / декември в Етрополе и слд два дни , на 20 декември /1 януари/ настъпи към Златица, за да се присъединят войските към лявото прикритие.

 

Така тая команда не успя да изпълни до край възложената й задача, но тя все пак привлече вниманието на турците и с това облекчи действието на главната на ген. Каталей.

1.Главната колона на ген. Каталей. Тя имаше за задача, да прекъсне  връзката на турската позиция със София и да нанесе удара на Шакир паша откъм долината.

 

На 14 /26/ декември при – 20 градуса колоната настъпи от с. Врачеш към с. Чурек. Предната охрана под командата на ген. Раух / 14 батальона, 11 ескадрона и 20 оръдия/ трябваше вечерта да стигне в с. Чурек  и на другия ден да заеме височините северно от Горна Малина, за да прекъсне връзката на Шакир паша със София. Но стръмния склон и поледицата спъваха движението. Оръдията бяха поставени на шейни повлечени нагоре от самите войници – по една потта на оръдие, като конете бяха разпрегнати. Трудността бе голяма, но високия дух на освободителите надви – и с непрекъснати песни тежките оръдия се влачеха по стръмния път. Едва  в два часа на 15 / 27/ декември бяха изтеглени на билото, едно протежение от 6 км само предните две оръдия! Всичко друго бе пръснато из пътя. На 16 / 28/ декември по пладне ген. Раух, след много труд и опасно спускане с по-голямата част от силите си пристигна в с. Чурек, където под огъня на турците получи устна заповед от ген. Гурко да заеме висотите южно от селото.

 

До вечерта турците бяха прогонени оттам, а селата Потоп и Елешница заети. В същият ден дошлата конница от Кавказката казашка бригада направи набег по Софийското шосе, скъса телеграфа със София и залови един турски транспорт, а една дружина зае Черни връх. На 17 /29/ декември частите настъпиха и се окопаха на 2 км от с. Саранци. Така застанала предната охрана осигуряваше свободното влизане в Софийското поле, на главните сили от колоната, обезпечаваше желания обход на левия турски фланг, прекъсна връзката между София и Шиндарника и отряда пътя за отстъпление към София на Шакир паша.

Главните сили трябваше да чакат при с. Врачеш по шосето на 14 и 15 /26,27/ декември оттеглянето на предната охрана. Първият ешалон едва по пладне на 16/28/ декември започна да се изкачва при същите трудности, които изпита по рано предната охрана, а след него  и втория ешалон от колоната. Вместо на 14 /26/ декември главната колона събра силите си в Чурек едва сутринта на 22 декември / 1 януари/ 1878 г.

 

1. Дясната колона на генерал Велияминов трябваше да преодолее от с. Врачеш към с. Желява още по-големи затруднения. На 14/26/ декември в 6 часа колоната потегли от с. Врачеш за връх Мургаш, като в челото на предната й охрана се движеха две пионерни роти за поправка на пътя. На 15 /27/ декември вечерта снежната буря затрупа всичкия път изработен до това време и частите трябваше да газят из снега до пояс. На 17 /29/ декември по пладне колоната стигна връх Мургаш.

2. От донесението на предната охрана ген. Велияминов разбра , че е невъзможно да се  слезе от Мургаш  в Желява с артилерия, затова на колоната се разреши да не отива в с. Желява , а да свърне към с. Чурек и оттам да се насочи към с. Горни Богров, където да заслони посоката откъм София. На 19 /31/ декември колоната се разположи на квартира в селата Желява, Яна и Бухово.

 

С пристигането и на дясната колона преминаването на Балкана се утвърди.

3. Етрополската колона.

Десният заслон съгласно сдаваните му на време сведения задвижението на

колоните,следеше действието на турците и извършваше умели демонстрации.

На 18 / 30/ декември ген. Шувалов зае командващата висота западно от шосето, с което се

яви във фланг на турците и близо до заетата  от главната колона височина Черни връх. На

16 /28/ декември турците бяха се оттеглили от Литаково затова  в прикритието останаха

само три дружини, а останалите части заедно с пристигналата от Враца 2/5 бригада бяха

 изпратени към с. Чурек.

 

Златишкият заслон поведе огнен бой с турците. На 17 / 29/ декември той прекъсна телеграфната връзка на Златица с вътрешността. На 21 декември/? Януари/ пристигна тук и колоната на ген. Дандевил.

 

Непристъпният Балкан бе минат много трудности бяха преодолени, но дадената на 12 / 24/ декември заповед беше изпълнена.

 

 

1. Етрополската колона на ген. Дандевил съставена от 9 батальона , 5 ескадрона и 12 оръдия. Тя бе насочена към връх Баба и с. Буново в обход на десния турски фланг – Илдъз табия. Предната й охрана се командваше от полковник Зубатов.

 

2. Главната колона на ген. Каталей бе образувана от предната охрана / 14 батальона, 11 ескадрона и 20 оръдия/ под командването на ген. Раух, и главните сили / 18 батальона, 5 ескадрона и 24 оръдия/ в два ешалона под командата на генералите Курлов и Философов. Тя бе насочена към с. Чурек в обход на левия турски фланг – Арабаконак.

 

3. Дясната колона на ген. Велияминов бе насочена от връх Мургаш и с. Желява, за да осигури десния фланг, а после като мине Балкана да осигури главната колона откъм София при обхождане на левия турски фланг, като застане като заслон срещу София и Кремиковци.

Заслоните / прикритията/ бяха два:

1. Дясно прикритие под командата на ген. Шувалов срещу Литаково имаше за задача да парира едно настъпление на турците към Плевен.

 

2. Ляво прикритие срещу Златица имаше за задача да прикрива тила.

 

Пътят на главната колона бе поправен от 9 - ти до 12 - ти / 21-24/ декември. Работиха две пионерни роти и един пехотен полк. Много трудности бяха преодолени: студено време, замръзнал, а някъде и скалист терен; обаче на 11 /23/ декември пътеката с. Врачеш – с. Чурек по билото бе уширена  и някои от стръмните й участъци намалени. Спускът от билото до с. Чурек бе поправен през нощта на 12 / 24/ декември. Пехотният полк остана в покрайнината на селото. Пътят на дясната колона бе само разузнат, а тоя на Етрополската колона през връх Баба се смяташе за добър.

 

За да се улесни движението, от коларските обози се взеха само аптечните коли и се ограничи броя на товарните коне. Всеки войник бе взел сухар за пет дни    / по 400 гр. дневно/ . Зърнен фураж се носеше за три дена. Патроните се носеха от войниците. Батареите прегрупираха от 6 в 4 оръдейни с по една ракла при оръдие. Санитарният личен състав бе разпределен при колоните. Складове и болници имаше открити в Орхание и Етрополе.

 

 

"Из миналото на Етрополе”, т. III от Ал. Тацов

архив на Исторически музей – Етрополе,  Инв. № рег.ІХ - 86

Посещения: 1326
Коментара (0)add comment

Напиши коментар
Тази тема е заключена. Не може да пуснете коментар.

busy