Etropole.info

Новини за Етрополе

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

Среща на мечтите

 

Кристиян Григоров за сцената на мечтите.

 

Едно от най-запомнящите се събития в моя живот за изминалата година беше участието ми в шоуто Байландо по Нова телевизия. Освен място за изява, там имах възможност да се боря за своята мечта и дадох всичко от себе си. Не успях да осъществя каузата си, но затова пък преживях три приятни месеца, изпълнени с много интересни събития.

Приех предложението да участвам в предаването с идеята, да помогна на много болни деца. Ортопедичната клиника в Горна баня е специализирана в лечението на множество заболявания, които не се лекуват никъде другаде в страната. Сред тях е и моето заболяване, свързано с меки и чупливи кости. В продължение на години аз се лекувам в тази клиника и резултатите са налице – на 22.04 2010 г. се изправих на крака за първи път от десет години, а няколко дни по-късно с помощта на проходилка направих първите си стъпки. Чувството беше невероятно! Знам, че хората, които смятат това за нещо напълно нормално, трудно биха разбрали вълнението ми. Екипът от специалисти, ангажиран с моето лечение, сбъдна най-голямата мечта в живота ми. Това беше и моето най-сериозно основание, поради което исках да помогна на болницата и на всички, лекуващи се в нея. Надявах се с подкрепата на зрителите в “Байландо” да се съберат средства, с които да се закупи нова операционна техника, за да има повече здрави деца. Разбира се, сбъдването на мечтата ми беше трудно, защото трябваше да се класирам на първо място. 

По регламента на предаването трябваше да пея с популярна личност, която да ме подкрепя в шоуто. За голяма моя изненада това беше небезизвестната журналистка Маргарита Михнева, която сама прави най-доброто описание за себе си и за ролята си в предаването: „Аз не мога да пея, аз съм тук, за да говоря.” След пет седмици в Байландо тя призна, че няма никакъв смисъл да се бори за моята мечта чрез пеене. Според нея имало други начини, по които може да се осъществи моята кауза и обеща да ги използва, за да помогне.

 

На мястото й се включи Виктория Терзийска, по-известна като Вики от Мастило. Още в първите разговори усетих, че тя е най-подходяща за мен. Вики беше силно емоционална. Тя не знаеше умора, не се оплакваше от нищо, спеше по четири часа в денонощието и казваше, че така се чувства перфектно. След като тя се присъедини към нас, настроението на всички се повдигна. Спомням си как, очаквайки своя ред, се събирахме в гримьорните или зад кулисите на сцената в така наречения бегстейдж. Там се създаваше невероятно еуфорично настроение. Дидо от Д2 и още няколко от участниците свиреха на китари и пееха стари рок парчета от шейсетте и седемдесетте години, които всички знаехме и пеехме с голям ентусиазъм. Някои разказваха вицове и интересни истории, други споделяха случки от своите сценични изяви. Всички бяхме напрегнати и правехме каквото ни е по силите, да отпуснем напрежението, да се развеселим, да се почувстваме добре и да покажем на какво сме способни, за да сбъднем мечтите си. Няма да забравя и съветите на вокалния педагог Камелия Тодорова – една от най-изявените изпълнителки в българския поп и джаз. Тя е изключителен професионалист и взискателна към онези, с които работи.

 

Колкото повече наближаваше финалът на шоуто, толкова по-малко бяха участниците, а напрежението растеше. Всички отлично осъзнавахме, че такова шоу не бива да има състезателен характер, защото всяка мечта заслужава да бъде сбъдната.

 

Когато аз и Вики се оказахме за първи път на елиминации, вълнението беше изключително силно. Разбира се, ние очаквахме рано или късно да дойде и този момент. Вики, свикнала със сцената, ме насърчаваше и окуражаваше постоянно и ние се справихме, преодоляхме и този кръг.

 

 

Полуфиналите бяха на шести декември, навръх Никулден, и специално за случая трябваше да научим с Вики три песни. За голяма моя радост ученици и учители от СОУ „Христо Ясенов” също дойдоха да ме подкрепят. Те бяха най-емоционалната част от публиката и не спираха да аплодират нашите изпълнения. Въпреки общите ни усилия и несломимото ни желание да продължим към финала, не успяхме. Остана да се надяваме, че мечтата ми ще се осъществи извън предаването.

 

Като цяло шоуто беше интересно, но и поучително за мен. След като свърши, повечето от участниците не ме потърсиха, за да ме попитат какво се случва с мен и моята мечта. Единственият човек, който ми се обади, беше Вики. Тя дори ми предложи да направим с група Мастило една обща песен. Аз приех с голям ентусиазъм тази идея и очаквам тя да се осъществи съвсем скоро.

    

Кристиян Григоров, в. „Ясеновски глас”
Посещения: 1437
Коментара (1)add comment
iva: ...
KRIS PRODULJAVAY DA PISHESH.USPEHI
1

съобщи за обида
гласувай против
гласувай за
22:12 17-04-2011
Гласове: +3

Напиши коментар
Тази тема е заключена. Не може да пуснете коментар.

busy