Etropole.info

Новини за Етрополе

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size
Начало Етрополски творци Кристиян Григоров Виолета Цолова/ Вили Рай/: България е малка за талантливите млади хора

Виолета Цолова/ Вили Рай/: България е малка за талантливите млади хора

Виолета Цолова, чийто артистичен псевдоним е Вили Рай е родена в Етрополе.

 

Завършила е поп и джаз пеене в Българската  Консерватория и е абсолвент в Белград, специалност “Славянска филология”. След успешното си представяне на международен конкурс за млади таланти в Чехословакия работи с най-голямата българска поп-звезда Лили Иванова. Кариерата си като певица продължава в бивша Югославия, където живее около 20 години. Това й дава възможността да работи с много известни имена от музикалния бизнес. Участвала е на почти всички известни музикални поп фестивали, от които е печелила и награди. Реализирала е много записи в национални телевизии и радиа в Белград и София, участия в шоу програми и снимане на видеоклипове.  До момента има издадена два албума, като вторият е с балкански мотиви, издаден от немска продуцентска фирма. Предстои й издаване на трети албум с песни на български автори, три от които бяха представени пред публика през миналата година. В родния си град Етрополе Виолета Цолова създава школа за млади таланти, които печелят редица награди на престижни фестивали. 

Кой ви насърчи и ви тласна към това да се занимавате точно с музика? 

Когато бях малка, може би четири годишна, пред къщата ми имаше цъфтящо дюлево дърво. Спомням си как качила се на най-високия клон на дървото пеех „Цъфнало цвеке шарено”, а съседите се подреждаха до плета да ме слушат.   Две години по-късно изпях тази хубава песен и на сцена. Оттогава насетне колкото повече пеех, толкова повече хората ми се радваха.  Някога в къщата ни в Етрополе имаше акордеон. Тогава беше модерно да се изучава този инструмент, но мен не ме привличаше това. Харесвах единствено зеления му цвят.  Въпреки усилията си, преподавателя Иван Дицов не успя да привлече интереса ми към този инструмент и така и не успях да се науча.  По-късно мой преподавател по музика беше великият Манол Манолов. Станах солистка на хора на училището, а след това  започнах да пея във вокално инструменталната група „Етротон”. С колегите спечелихме златен медал на Републиканския фестивал за модерна музика в  Стара Загора.  Там за първи път се срещнахме с Ирина Чмихова, която по-късно ми бе преподавател в Естрадния отдел на Консерваторията. Там бяхме в един клас състуденти с Мая Нешкова, Катя и Здравко от „Ритон”, Сия и Ева от „Тоника” , Камелия Тодорова и други от старата генерация големи имена на българската естрада.  Известно време се изявявах  като вокалистка на Лили Иванова, след което започнах кариера на самостоятелна изпълнителка. 

Кое е най-важното, което е необходимо да знаят младите таланти, когато се появят на сцената? 

Да имат реална представа за таланта си. Пеенето не е просто даденост, а е нещо, в което трябва да се влага много работа, защото това е един трънлив път, път на непрекъснато надграждане на модерното, на жанрове, на образи.  Трябва да си актуален с всички тенденции.  Съвкупността от тези качества, плюс дарбата, за чието усъвършенстване се изисква постоянство и безкрайно много работа - това е рецептата за добро развитие.Най-трудното за специалиста, който работи с талантите е да определи за всеки от тях за какъв стил музика е неговото пеене.  Често в практиката се наблюдават случаи на млади хора, които пеят това, което най- не им съответства на гласа.  Като педагог мога да кажа, че както за малките таланти, така и за студентите е много важно правилното поставяне на тоновете на гласа, правилното дишане, дикция, фраза, актьорското майсторство. Всички тези неща са елементи от присъствието на един певец на сцената и това по късно определя колко успешно се развива и как го приема публиката.   Но най-важното е магията, която природно артистът носи със себе си.  И ако може да пренесе на сцената тази магия плюс работата, която предварително изисква пеенето, това е гаранция, че ще е бъдеща звезда. 

Има ли талантливи деца в Етрополе днес? 

Днес има останали много таланти от времето, когато в Етрополе съществуваше работилница „Таланти”.  Тази школа се създаде в период, когато в града се знаеше за пет деца, че са талантливи.  По-късно, когато започнахме да изнасяме концерти, към нас се присъединиха и други. Сред  тях също имаше много даровити. Така от пет броят им се увеличи на петдесет.  Сега, когато школата вече не съществува, като че ли и желанието у малките да пеят намаля. Ако трябва да съм искрена, в последно време не съм чула за някое талантливо дете, чието бъдеще да е отдадено изцяло на музиката.  Може би има много таланти, но те не са открити, никой не знае за тях.  

Имахте възможност да живеете в София, дори в Сърбия, а  останахте в Етрополе.  Защо?

Кариерата и личния ми живот не съвпадаха. Аз трябваше да избирам между двете и винаги съм избирала личния живот. Имах блестяща кариера и в Белград, и в София, но това ми донесе и много огорчения. В един момент реших, че най-разумното е да си отдъхна, да си почина от всичко.  Прецених, че това може да стане най-добре в родния град, където са приятелите ми, познатите ми и т. н. 

Известността помага ли Ви или повече Ви пречи? 

Никога не съм й се отдавала напълно, дори и когато съм била на върха. Хареса ми моментът, когато една сутрин се събудих в Белград и се видях по всички вестници и телевизии, тъй като бях спечелила един голям сръбски фестивал, но повече ми харесва, когато угасят прожекторите на сцената, да бъда с хората, които обичам, и които ме обичат. Тогава разбирам, че личното щастие не може да се замени с кариерата.   

Кое ви свързва най-силно с Етрополе? 

Приятелите, хубавото детство и розовата дюля пред моя дом. Това го няма в Белград, нито в София. 

С кое се гордеете най-много? 

Със сина си Райко, когото много обичам.  Той живее в Белград и е един добър успял мъж. Това наистина ме прави горда.  Гордея се, че успях да преодолея всички лоши неща, които се изпречиха на пътя ми, гордея се с това, че вярвам в доброто и в това, че то винаги побеждава, гордея се, че обичам да помагам на младите хора, и че помощта, която им давам има резултати, че не съм егоист и се радвам на техните успехи, че в малкия град продължавам да ходя на репетиция. 

Имате ли някакво житейско мото, което винаги следвате? 

Каквото и да се случи в живота ми, искам да остана позитивна. Това е моето мото. Аз съм борбен човек и неуспехите ме правят по-силна. Всяко едно разочарование, от което понякога мисля, че мога да умра, ми дава криле и ме прави по-добра. Оприличавам се на птицата феникс. Също като нея, когато съм най-отчаяна, се пробуждам и карам себе си да ставам по-добра.  

Вашите ученици споделят, че сте взискателна към работата си, но понякога сте много разсеяна.  Как ще коментирате това? 

Каква артистка бих била, ако не съм разсеяна.  Абсолютно съм съгласна с тази констатация, защото много често правя няколко неща наведнъж и вероятно не съм достатъчно концентрирана да доведа всичките до края. По принцип съм мечтател и оптимист. Може би са пропуснали да кажат, че им забравям имената, но пък помня в коя тоналност пеят, например. 

Според Вас какво е необходимо да се направи, за да се развиват талантливите деца в Етрополе, а и в други малки градове в България? 

Най голямото изкуство всъщност почти винаги идва от провинцията. Така е у нас, така е и по света.  Мисля, че истинските таланти се раждат в малките градчета и голяма грешка е, когато там няма кой да ги упъти в правилната насока, да ги открие и насърчи. В България не само с музиката е така, но и с всичко останало. Това трябва да се промени.Хората, които се занимават професионално с музика трябва да бъдат ятаци на бъдещите музиканти и да не таят никакъв егоизъм по отношение на изкуството. 

Разкажете как мина за Вас последната година и какви са бъдещите Ви творчески планове? 

Завърших един албум, но все още не мога да открия издател. В България това е трудно. Какво ли пък биха могли да правят младите, които се занимават с поп музика, които имат много почитатели, но все още търсят път за  изява.  Миналата година взех награда на Националния музикален фестивал „Пирин фолк”, тази година също имам предложена песен за конкурса. Не мога да се оплача от липса на успехи.  Направих два клипа, а това не е лесна работа. Сега  ръководя група от непрофесионалисти в моя роден град Етрополе. Нарича се „Ретротон”. С нея също спечелихме награда на фестивала „Златен кестен” в Сандански.  Имам предстоящи участия в Белград на национален телевизионен фестивал, ще пея и в Херцегнови “Черна гора”, а на 23 май ще пея в Испания на българската общност там.  Всичко това ме радва и ми носи много положителни емоции.   

И накрая, какво ще кажете на младите български таланти, които все още не са получили възможност да се изявяват по големите сцени? 

Искам младите хора да имат по-розов път на развитие. България е малка за тях. Но тук не става дума само за онези, които не са видели голямата сцена.  Все по-често си задавам въпроса къде са онези купища млади таланти, които видяхме да се изявяват в реалити форматите по телевизията, бяха звезди за една година и после всички ги забравиха. Наскоро ми се отдаде възможност на живо да слушам  млади хора на сцена в Англия. Те не са толкова талантливи, колкото българските деца, но показват артистичност.  Моята бъдеща мечта е да направя една агенция, чиято цел ще бъде млади и талантливи хора от България да посетят Англия и да се запознават с други талантливи хора от там, а и от цяла Европа. Искам българските младежи да показват способностите си, които не са по-малки от тези на връстниците им в чужбина.Мисля, че такива българи биха били истинските европейци и и че отсега трябва да се чувстват равнопоставени както в науката, така и в изкуството.  Бъдещето не е в това само да работят, за да показват в чужбина своите способности и да се връщат в България. Бъдещето е да бъдат конкурентни и равноправни на останалите по всички показатели. Те са предвестниците и бъдещето. Те са политиците, чиято кауза носи нашата национална култура с гордост.

Христина Пешева, ученичка на Виолета Цолова:

Винаги съм се възхищавала на способността на Вили да насочи всеки към това, което най- добре би правил на сцена, и да извлече максимума от възможностите на своите ученици. Благодарна съм й, че и мен ориентира в стил, който най- много ми приляга. Тя успяваше да превърне всеки концерт във празник и така  Работилница "Таланти" остана един от най-хубавите ми спомени.  Виолета е човек с огромно чувство за хумор и аз много се радвам, че поддържаме връзка. Пожелавам й никога да не губи своя колорит.

 

 Автор: Кристиян Григоров

Посещения: 2320
Коментара (1)add comment
ИВА ИВАНОВА: ...
Крис, благодаря ти за прекрасните материали, които пишеш.
Чрез тях ти разкриваш нови и непознати страни на личностите. Материалите ти ще имат огромен успех.
Надявам се, че ще имам възможност скоро отново да те видя, този път без микрофон и камера. Благодаря ти за интервютата, които направихме заедно. Пази се от злобата на хората, която дори теб не пощади, ти, който най-малко заслужаваш. Не е лесна битката, която ти предстои, тъй като си талантлив. Но аз ценя упорството ти и съм твой поддръжник и приятел.
Ива от Ботевград
1

съобщи за обида
гласувай против
гласувай за
15:54 06-04-2011
Гласове: +4

Напиши коментар
Тази тема е заключена. Не може да пуснете коментар.

busy