Etropole.info

Новини за Етрополе

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size
Начало Новини Интересно Среща на спомените – искрица от миналото, с надежда за сегашното и бъдното

Среща на спомените – искрица от миналото, с надежда за сегашното и бъдното

1 ноември – Денят на българските будители... Будители... Думата е заседнала в съзнанието ми и я повтаря ли, повтаря...

Вървя към моето училище и си мисля:
„Около мен е все същият свят, все същите утрини и вечери, все същите птици и треви. Сезоните не са се изменили. Път и река вървят редом. Водата повтаря света наоколо и реката става безвремие... Безвремие, което е закътало в пазвите си малкото село Лопян... Безвремие, което е приласкало училище със 150-годишна история...”


 

С тези мисли извървях пътя до мястото на срещата – среща на няколко поколения учители, бивши ученици на ОУ „Христо Ботев” – с. Лопян. „Срещата на спомените” е не само среща с миналото, тя е среща и на сегашното с повик към идващото, защото призванието на учителя е да съхрани опита на предците и да предаде най-доброто от него на своите възпитаници! Лопянското училище вече 150 години е светлик за хора, които ценят просветността, жадни за знания и успехи.
На срещата присъстваха 53 учители. Ведростта, усмивките и достолепието на присъстващите са в удивителна хармония с трепета, вълнението и напиращите сълзи в очите на всички. Атмосферата е прекрасна. Духът на Генчо Матев и откритото от него през 1861 година първо училище витае невидимо… Спомените нахлуват и се чудиш кой да споделиш!


 

Срещата беше открита от директорът на училището – г-жа Мила Манчева. Компютърната презентация „Огънят на предците”, разкриваща факти от историята на училището, плеядата директори и учителски колективи, предизвикаха нескрит интерес и любопитство. Всички се върнаха неусетно в детството, в младостта и в зрялата възраст – спомените се откъсваха от душите и сърцата и предизвикваха умиление, копнеж и болка.
Тези спомени, разказани от сърце, ни заредиха с вяра и оптимизъм, за да съхраним и умножим делата на предците ни, да продължим веригата на просветната духовност... Поднесохме цветя на паметните плочи на Лопянските будители и им благодарихме за великото дело – училище!

 


Срещата приключи и всеки отнесе със себе си малки подаръчета – цвете и символите на училището, а заедно с тях малко тъга от миналото, удовлетворение от постигнатото и преживяното и надежда за идното... Ние, които сме избрали да бъдем учители, сме задължени във всеки един миг от живота ни да бъдем честни, достойни и благородни хора.

 

Автор: Антоанета Филипова

Посещения: 1451
Коментара (0)add comment

Напиши коментар
Тази тема е заключена. Не може да пуснете коментар.

busy